Oct 9, 2006, 11:58 AM

Не тръгвай

  Poetry
1.1K 0 8

Не тръгвай!
Викам с устни неми
с искрица лудост в очи
Не си отивай!(дявол да те вземе)
Не ме оставяй без мечти.

Обърнеш ли се
в мене ще изригне
Вулкан от мъка,с лава от сълзи
Небето ще се преобърне
ако с теб за миг се разделим

Отидеш ли си,
Аз ще подивея
и дивото в мене ще расте
със всяка крачка по алеята
която очуждява ни с теб

О,Спри!
Страхувам се от мрака
А само той остава тук
След тебе тръгва светлината
със тебе...
                   до последен лъч...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...