Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален
и щедро със усмивка ни дари,
за тебе цял букет сме сбрали
от полски дъхави треви.
Ще скътаме дъха ти слънчев,
когато вън безспир вали,
и ще прелистваме безкрайно
на спомените пъстрите ти дни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse