Не тръгвай, лято
Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален
и щедро със усмивка ни дари,
за тебе цял букет сме сбрали
от полски дъхави треви.
Ще скътаме дъха ти слънчев,
когато вън безспир вали,
и ще прелистваме безкрайно
на спомените пъстрите ти дни.
Ще чакаме нетърпеливо, зная,
прегръдката ти топла от лъчи,
и полъха на морски вятър,
след повече от двеста дни.
Събирай силите за нас тогава,
и времето за миг да отлети,
че пак в душите ще е прималяло,
да се зареят като птици в слънчеви зари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
Поздравления!
