22 ene 2012, 13:47

Не тръни, а участи жалки 

  Poesía » Civil
647 0 7

В мрака Апостола беше обесен -

не без срам, без позор, без предатели...

Затова е протяжна родната песен -

тъжен вопъл, изплакан от вятъра!

 

И защото със Левски разговаряме сънени,

обедняхме, сиротни и малки,

и студените вихри гонят не тръни

в полето, а участи жалки!

 

И ни стяга въжето през шията, кръв

всенародна изтича през рана!

Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв

и с рева си оглася Балкана!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??