22.01.2012 г., 13:47 ч.

Не тръни, а участи жалки 

  Поезия » Гражданска
643 0 7

В мрака Апостола беше обесен -

не без срам, без позор, без предатели...

Затова е протяжна родната песен -

тъжен вопъл, изплакан от вятъра!

 

И защото със Левски разговаряме сънени,

обедняхме, сиротни и малки,

и студените вихри гонят не тръни

в полето, а участи жалки!

 

И ни стяга въжето през шията, кръв

всенародна изтича през рана!

Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв

и с рева си оглася Балкана!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??