Jan 22, 2012, 1:47 PM

Не тръни, а участи жалки 

  Poetry » Civilian
644 0 7

В мрака Апостола беше обесен -

не без срам, без позор, без предатели...

Затова е протяжна родната песен -

тъжен вопъл, изплакан от вятъра!

 

И защото със Левски разговаряме сънени,

обедняхме, сиротни и малки,

и студените вихри гонят не тръни

в полето, а участи жалки!

 

И ни стяга въжето през шията, кръв

всенародна изтича през рана!

Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв

и с рева си оглася Балкана!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??