Не тръни, а участи жалки

Poetry » Civic

793 0 7

В мрака Апостола беше обесен -

не без срам, без позор, без предатели...

Затова е протяжна родната песен -

тъжен вопъл, изплакан от вятъра!

И защото със Левски разговаряме сънени,

обедняхме, сиротни и малки,

и студените вихри гонят не тръни

в полето, а участи жалки!

И ни стяга въжето през шията, кръв

всенародна изтича през рана!

Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв

и с рева си оглася Балкана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Enena (Елена Нинова)

О,това ми хареса.Нека остане за историята!

2012-01-24T19:29:36+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Ех,как си го написал само!!!!! Разтърси ме!

2012-01-24T16:26:18+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Еййй, сърце юнашко не трае!

2012-01-23T16:18:28+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Силен стих!

2012-01-23T00:27:36+02:00
elenasim1 (Елeна)

!

2012-01-22T20:25:37+02:00