10 jun 2013, 18:09

Не твоя

  Poesía » Otra
1.7K 0 10
    Разлюля се небето.
И изтръпна в неслучване.
Падна дъжд, по-горчив от тревога.
Ти внезапно откри - 
жива съм, има ме, дишам.
И реши да излъжеш живота.
Прибери си очите.
Горчат.
По-внезапни от сляпа тревога.
Аз отдавна излъгах проклетника -
има ме, жива съм, дишам.
И съм тук.
И без теб.
И неслучена.
И горча сляпо в длани
до обич изтръпнали.
Прибери си очите.
Боля.
Падам в дъжд, 
и живея.
Не твоя.

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...