10.06.2013 г., 18:09

Не твоя

1.7K 0 10
    Разлюля се небето.
И изтръпна в неслучване.
Падна дъжд, по-горчив от тревога.
Ти внезапно откри - 
жива съм, има ме, дишам.
И реши да излъжеш живота.
Прибери си очите.
Горчат.
По-внезапни от сляпа тревога.
Аз отдавна излъгах проклетника -
има ме, жива съм, дишам.
И съм тук.
И без теб.
И неслучена.
И горча сляпо в длани
до обич изтръпнали.
Прибери си очите.
Боля.
Падам в дъжд, 
и живея.
Не твоя.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...