Jun 10, 2013, 6:09 PM

Не твоя 

  Poetry » Other
1327 0 10
 
 
Разлюля се небето.
И изтръпна в неслучване.
Падна дъжд, по-горчив от тревога.
Ти внезапно откри - 
жива съм, има ме, дишам.
И реши да излъжеш живота.
Прибери си очите.
Горчат.
По-внезапни от сляпа тревога.
Аз отдавна излъгах проклетника -
има ме, жива съм, дишам.
И съм тук.
И без теб.
И неслучена.
И горча сляпо в длани
до обич изтръпнали.
Прибери си очите.
Боля.
Падам в дъжд, 
и живея.
Не твоя.

~Endless~

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??