silvina84 (Силвия Йорданова)

Поетът 🇧🇬

Поетът
Отвън стои човек. По-беден отпреди.
Душата му се лута. На никого не вреди.
Душата му се пълни със страх и суета,
когато пак при него не спира любовта. ...

silvina84

Poesía » Otra

2025-08-06T12:43:46+03:00 202

Черешова задушница 🇧🇬

Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...

silvina84

Poesía » Otra

2023-06-03T16:16:31+03:00 733 3 5

*** 🇧🇬

Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...

silvina84

Poesía

2021-11-21T16:58:31+02:00 1K 3 4

Закъснях... 🇧🇬

Здравей, татко!
Отдавна ти пиша.
Искам да знаеш, че съм добре. Аз съм отчаяно, безнадеждно, инатливо добре.
Моят живот се изплъзва между счупените тротоари, по които се разхождам цяла вечност.
Отронвам се като лист, засъхвам по себе си, копая дупката, в която удобно се настанявам, за да преживея и т ...

silvina84

Prosa » Cartas

2021-03-14T16:42:31+02:00 1.8K 7 18

Мед от глухарчета 🇧🇬

silvina84

Книги

10,00 BGN

2020-12-04T19:19:48+02:00 2.2K 2

Тик-так 🇧🇬

Едри капки дъжд се стичаха по голите ѝ рамене. Зелените ѝ очи се променяха.
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?

silvina84

Prosa » Relatos

2019-04-28T18:50:26+03:00 1.6K 2 4

Безумна 🇧🇬

silvina84

Книги

8,00 BGN

2019-03-22T09:02:16+02:00 3.2K 1 3

Капчуци 🇧🇬

Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя, ...

silvina84

Poesía

2018-11-17T23:40:22+02:00 1.7K 3 2

Сезони 🇧🇬

Ще дойде зимата. Ще ме обичаш –
в студените ми дни на януари.
Най-топло е, когато не отричаш,
че в тебе ще разцъфнат минзухари.
Ще дойде пролетта. Ще ме обичаш – ...

silvina84

Poesía » De amor

2017-06-17T00:17:55+03:00 1.9K 6 14

*** 🇧🇬

Единственото, което знам, е, че винаги срещаме
отново хората, които сме обичали преди,
виждаме ги... поне още веднъж.
Никълъс Чарлс Спаркс „Моят път към теб“
Аз снощи те сънувах. Не дойде. ...

silvina84

Poesía » De amor

2017-01-08T13:19:04+02:00 2.5K 7 11

На дъщеря ми 🇧🇬

Нарисувай дъга, по която ще тръгнеш.
Този свят е корав, не отстъпвай.
И не свеждай главица, преди да опиташ.
С чуждата болка недей да осъмваш.
И помни, че небето е хубаво сутрин. ...

silvina84

Poesía » Otra

2016-02-29T11:05:39+02:00 1.4K 2 11

Морско отражение...

silvina84

Fotografía » Otros, Paisaje

2015-08-04T15:27:11+03:00 1.5K 5

Град 🇧🇬

Тази ранна топола – расте ли, расте,
но е някак самотно завързана вътре.
Този дом е перде, през което небе –
не поглежда дори и зад кадър.
Тази късна въздишка от триста минути ...

silvina84

Poesía » Otra

2015-04-24T16:25:25+03:00 1.3K 2 8

Посветено 🇧🇬

Мълчи ти гробът – всеки ден студен.
Свещта догаря тихичко и плаче.
Аз искам да ти кажа, че във мен –
дете крещи, досущ като сираче.
Аз искам да ти кажа, че преди, ...

silvina84

Poesía » Otra

2014-12-17T11:46:40+02:00 1.8K 1 14

Грешния залък 🇧🇬

Ти не знаеш за мен - двеста пъти умирах
и светът ми без теб беше ничий и лош.
Ти не знаеш за мен, че разместен събирах
разпиления пъзел след забития нож…
Пак се връщах назад – километри нататък – ...

silvina84

Poesía » Otra

2014-07-24T12:21:48+03:00 1.7K 14

Слънчево момиче 🇧🇬

На дъщеря ми
Роди се в слънчогледовото лято.
Не можех да повярвам, че си тук.
В душата ми запяха птици – ято,
завих те нежно да не чувстваш студ. ...

silvina84

Poesía

2014-06-30T11:59:13+03:00 1.5K 1 8

Не тъгувай... 🇧🇬

Не тъгувай сега, че отдавна не търся причини.
Тази моя тъга и без друго не струва и лев.
Тези, нашите грешки, без друго са толкова сини,
че студената зима превърна сърцето ми в лед.
Не тъгувай сега, че застанах накрая на пътя. ...

silvina84

Poesía » De amor

2014-05-11T15:58:18+03:00 1.7K 8

(Не)възможно цяло 🇧🇬

Ти рисувай по мене невъзможните срещи,
невъзможното бяло, невъзможно стои.
Ти не гледай далече, че след нашите грешки,
тази бяла луна – с невъзможност броим.
Тихи стъпки отекват от последните нощи, ...

silvina84

Poesía » De amor

2014-03-25T09:27:50+02:00 1.8K 1 11

Така не ти простих... 🇧🇬

Така не ти простих за тишината,
с която ме научи да живея.
Уютно бе ми долу на земята –
наместо горе с птиците да пея…
Така не ти простих за самотата, ...

silvina84

Poesía » Otra

2014-03-17T09:46:43+02:00 1.5K 6

Някъде във теб... 🇧🇬

Недей завижда на нощта, че е потънала във мен.
Навън е есен. Капят пак листата и ще дойде зима,
а след нея пролетта ще я превърне тихичко във ден –
нашепвайки, че в този свят свиреп отново ще ме има,
някъде... във теб... ...

silvina84

Poesía » De amor

2013-09-29T13:28:21+03:00 2K 12

Може би... 🇧🇬

Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя, ...

silvina84

Poesía » Otra

2013-05-14T16:47:06+03:00 1.8K 9

Звезда 🇧🇬

Тази нощ и звездите не плачат,
с тях ще дойда красива и бяла.
Тази нощ ти безумен ме чакай,
ще пристигна почти полудяла.
Тази нощ и луната ще стене, ...

silvina84

Poesía » De amor

2012-10-15T08:39:09+03:00 5.6K 23 41

"В друго време, в друг свят..." 🇧🇬

Посветено
Душата ми пропука се до дъно.
Сърцето ми презря немилостта.
Поисках да е само сън, но...
Познах я във очите ти смъртта. ...

silvina84

Poesía » Otra

2012-10-10T20:31:41+03:00 2.4K 1 24

Обречен 🇧🇬

Аз знам, че ме обичаш, но сега
с надежди празни само те дарявам.
През нощите, облечени в тъга,
в които ти ме търсиш, а ме няма!
Аз знам, че ме обичаш, но върви, ...

silvina84

Poesía » De amor

2012-08-22T21:03:18+03:00 3K 24

Илюзия 🇧🇬

Не те познах. А исках да остана.
Да се разлeя в твоите мълчания.
Но ти не съществуваш. И те няма.
Развихрих само бури от желания.
Не ме позна. Повярва на мечта. ...

silvina84

Poesía » Otra

2012-07-25T17:33:01+03:00 2.1K 20

Прошка 🇧🇬

Не зная за какво да продължавам,
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.
Не можех и не исках да съборя, ...

silvina84

Poesía

2012-07-17T19:01:51+03:00 2.3K 15

Последен стих 🇧🇬

Сърцето ми не се изтри от болката.
Изправих се. Усмихнах се щастлива.
Животът ме очакваше, бях сбъркала,
че можех в миналото да остана жива.
Душата оцеля след твойта липса. ...

silvina84

Poesía » De amor

2012-06-25T15:53:29+03:00 2.3K 21

Спомен 🇧🇬

Ще мине време. Този спомен ще се скъса.
И силни ветрове ще ни навяват любовта.
Смехът си ще превърнем в роля скъпа,
зад тоновете грим ще скрием радостта.
Ще мине време. Сърцето ми ще се смрази. ...

silvina84

Poesía » De amor

2012-05-29T16:16:14+03:00 3.4K 15

Безумна 🇧🇬

Безумна съм. Такава ме обикна.
И грешна съм. И аз съм като теб.
С лъжата не успях до днес да свикна,
обича с болка моето сърце.
Безумна съм. Косата си не скубя. ...

silvina84

Poesía » Otra

2012-02-29T10:34:39+02:00 4.5K 1 36

Незарастваща рана 🇧🇬

Години вече аз не те сънувам.
Любовната ни приказка угасна.
Научих се добре да се преструвам,
но раната в душата не зарасна.
Стопиха се полека снеговете. ...

silvina84

Poesía » De amor

2012-02-04T21:31:03+02:00 2.6K 1 24

Неизбежно 🇧🇬

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.
Заслушах се в песен. ...

silvina84

Poesía » Versos blancos

2012-01-09T19:26:41+02:00 2.2K 21

Слепота 🇧🇬

Животът се озъби - страшно сив,
поиска тази вечер да ме грабне.
Обвита в черно, прахоляк отпих,
по-тежко можеше ли да ми стане?
Замлъкнах. Спрях се, после опустях. ...

silvina84

Poesía

2011-12-10T10:00:05+02:00 2.1K 22

Да можех 🇧🇬

Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.
Почувствала се бих щастлива, ...

silvina84

Poesía

2011-11-20T20:37:10+02:00 2.8K 44

Ще се справя 🇧🇬

Ще се справя. И утре е ден.
Все си казвам това и накрая,
сякаш няма по-силна от мен,
продължавам, такава съм. Зная,
че обливам се честичко в кал, ...

silvina84

Poesía

2011-11-08T15:00:45+02:00 2.1K 1 19

Един недовършен край... 🇧🇬

Безкрайни пътища ме спъваха,
за да не мога да стигна до теб.
Улиците тихо запустяваха
от безнадеждния ми плач.
Един недовършен край, ...

silvina84

Poesía » Versos blancos

2011-03-31T23:05:52+03:00 4.2K 5 16

Сънувах сън! 🇧🇬

Сънувах сън,
божествен сън!
Усмихнато слънце,
небе,
ясно и безоблачно, ...

silvina84

Poesía » Versos blancos

2011-01-22T19:05:46+02:00 2.7K 1 7

Трябва 🇧🇬

Трябва да се усмихваме
на всеки ден,
на всеки час,
на живота изваян от птици!
Трябва да поемаме дъха ...

silvina84

Poesía » Otra

2010-11-13T22:12:55+02:00 1.8K 9

Когато забравихме себе си... 🇧🇬

Кога избрахме да сме толкова жестоки със себе си?
Ставаме сутрин и всичко е мрачно, светът се срива пред нас, а единствената ни утеха е да изпушим една цигара, защото тя ще ни успокои, ще ни даде сили да продължим. Накъде отиваме?
Накъде води този път на пълното безсмислие с една единствена утеха - ...

silvina84

Ensayos » Filosóficos

2009-06-20T23:27:28+03:00 2K 5