Не тъжи
Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и с поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене болно тъжен вятър?
Нима далеко,
нейде във нощта, изгаря
последен спомен от целувките горещи?
Нима тъй леко,
без сълзи и горест, се забравят
отминалите, радостните срещи?
Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.
И чакаш,
пак сама в притихналия зной,
горещите ръце да те обгърнат.
Той няма,
няма да се върне вече!
Отмина тихо. Просто тъй. Отмина...
Измама...
Мислиш и тъжиш, далече
от полъха, край тебе който мина.
Поспри! Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта, която той забрави.
С тих повей,
някога угаснали мечти,
ветрецът нежен тихо ще разпали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
