16 may 2006, 10:33

Не тъжи

  Poesía
1.2K 0 1

Не тъжи!

 

Сякаш времето със мен тъжеше,

че тъжен ти, обезверен стоиш.

Но, моля те, не тъжи!

Хората нечестиви свят са завладели,

а дъжд пороен опитва се да ги обезличи.

Със светкавици и мълнии безчет,

небето ги удря право във сърцата студени.

Вярвай, те ще бъдат унищожени!

Капки ледени се стичат по лицето без гримаса,

останало надеждата далечна да очаква.

И с горещите сълзи се сливат,

и мълния проблясва,

и гръм се чува!

 

Всичко се люлее, тътне!

И грохот, и болка!

И мъка, и душа ранена,

и обич разделена...

И в миг в очите - огледало

мълния проблясва

и пламък ярък се разгаря,

и отблясъците душата парят.

И вярата пламва!

Пламва и гори!

Гори, не тлей!

Гори, не тлей и ти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва!Де да имах мълния и вяра хората нечистиви да унищожа.Е ти поне го правиш със стиховете си....

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...