16 may 2006, 10:33

Не тъжи

  Poesía
1.2K 0 1

Не тъжи!

 

Сякаш времето със мен тъжеше,

че тъжен ти, обезверен стоиш.

Но, моля те, не тъжи!

Хората нечестиви свят са завладели,

а дъжд пороен опитва се да ги обезличи.

Със светкавици и мълнии безчет,

небето ги удря право във сърцата студени.

Вярвай, те ще бъдат унищожени!

Капки ледени се стичат по лицето без гримаса,

останало надеждата далечна да очаква.

И с горещите сълзи се сливат,

и мълния проблясва,

и гръм се чува!

 

Всичко се люлее, тътне!

И грохот, и болка!

И мъка, и душа ранена,

и обич разделена...

И в миг в очите - огледало

мълния проблясва

и пламък ярък се разгаря,

и отблясъците душата парят.

И вярата пламва!

Пламва и гори!

Гори, не тлей!

Гори, не тлей и ти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва!Де да имах мълния и вяра хората нечистиви да унищожа.Е ти поне го правиш със стиховете си....

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...