16 мая 2006 г., 10:33

Не тъжи

1.2K 0 1

Не тъжи!

 

Сякаш времето със мен тъжеше,

че тъжен ти, обезверен стоиш.

Но, моля те, не тъжи!

Хората нечестиви свят са завладели,

а дъжд пороен опитва се да ги обезличи.

Със светкавици и мълнии безчет,

небето ги удря право във сърцата студени.

Вярвай, те ще бъдат унищожени!

Капки ледени се стичат по лицето без гримаса,

останало надеждата далечна да очаква.

И с горещите сълзи се сливат,

и мълния проблясва,

и гръм се чува!

 

Всичко се люлее, тътне!

И грохот, и болка!

И мъка, и душа ранена,

и обич разделена...

И в миг в очите - огледало

мълния проблясва

и пламък ярък се разгаря,

и отблясъците душата парят.

И вярата пламва!

Пламва и гори!

Гори, не тлей!

Гори, не тлей и ти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва!Де да имах мълния и вяра хората нечистиви да унищожа.Е ти поне го правиш със стиховете си....

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....