Не тъжи
Не тъжи!
Сякаш времето със мен тъжеше,
че тъжен ти, обезверен стоиш.
Но, моля те, не тъжи!
Хората нечестиви свят са завладели,
а дъжд пороен опитва се да ги обезличи.
Със светкавици и мълнии безчет,
небето ги удря право във сърцата студени.
Вярвай, те ще бъдат унищожени!
Капки ледени се стичат по лицето без гримаса,
останало надеждата далечна да очаква.
И с горещите сълзи се сливат,
и мълния проблясва,
и гръм се чува!
Всичко се люлее, тътне!
И грохот, и болка!
И мъка, и душа ранена,
и обич разделена...
И в миг в очите - огледало
мълния проблясва
и пламък ярък се разгаря,
и отблясъците душата парят.
И вярата пламва!
Пламва и гори!
Гори, не тлей!
Гори, не тлей и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
