Не тъжи!

Сякаш времето със мен тъжеше,

че тъжен ти, обезверен стоиш.

Но, моля те, не тъжи!

Хората нечестиви свят са завладели,

а дъжд пороен опитва се да ги обезличи.

Със светкавици и мълнии безчет,

небето ги удря право във сърцата студени.

Вярвай, те ще бъдат унищожени!

Капки ледени се стичат по лицето без гримаса,

останало надеждата далечна да очаква.

И с горещите сълзи се сливат,

и мълния проблясва,

и гръм се чува!

Всичко се люлее, тътне!

И грохот, и болка!

И мъка, и душа ранена,

и обич разделена...

И в миг в очите - огледало

мълния проблясва

и пламък ярък се разгаря,

и отблясъците душата парят.

И вярата пламва!

Пламва и гори!

Гори, не тлей!

Гори, не тлей и ти!