May 16, 2006, 10:33 AM

Не тъжи

  Poetry
1.2K 0 1

Не тъжи!

 

Сякаш времето със мен тъжеше,

че тъжен ти, обезверен стоиш.

Но, моля те, не тъжи!

Хората нечестиви свят са завладели,

а дъжд пороен опитва се да ги обезличи.

Със светкавици и мълнии безчет,

небето ги удря право във сърцата студени.

Вярвай, те ще бъдат унищожени!

Капки ледени се стичат по лицето без гримаса,

останало надеждата далечна да очаква.

И с горещите сълзи се сливат,

и мълния проблясва,

и гръм се чува!

 

Всичко се люлее, тътне!

И грохот, и болка!

И мъка, и душа ранена,

и обич разделена...

И в миг в очите - огледало

мълния проблясва

и пламък ярък се разгаря,

и отблясъците душата парят.

И вярата пламва!

Пламва и гори!

Гори, не тлей!

Гори, не тлей и ти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва!Де да имах мълния и вяра хората нечистиви да унищожа.Е ти поне го правиш със стиховете си....

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...