<?xml:namespace prefix = o />
Не тъжи за мен...
Недей тъжи, че си отидох,
не търси вината за това в теб,
помни само ласките, които ти оставих,
не търси сърцето ми... сковано е в лед.
Поискай от небето да заплаче,
не проронвай своите сълзи,
направи слънцето сираче,
през нощта луната открадни.
Върви напред по китните пътеки,
мисли за мен, но не тъжи,
бери цветя, прави букети,
любовта все някой ден ще долети.
Почувстваш ли в сърцето самота,
недей унивай, не губи надежда,
през нощта ще изгрея кат звезда,
ще разпръскам страсти, ще споделя копнежа.
© Мария Амбова Todos los derechos reservados