17 nov 2004, 16:12

Не умирам

  Poesía
1.9K 0 0

Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
под формата на някой дъб или бряст.
С клони ще галя косите лазурни
в зората и в тъмния здрач.
Не тъжи че умирам,аз не умирам сега,
аз се раждам отново
за нов живот, живот със светлина.
Не тъжи че умирам,
не плачи, не проклинай! Недей!
Знай ние пак ще се срещнем,
различни по форма,по име дори.
Не проклинай! Недей!
Не тъжи че умирам,
а ела на гроба с усмивка
и с букет от жълти цветя.
Жълти,защото слънцето вечно се ражда,
а с него се ражда и новия ден.
И с усмивка,за да не угасне в теб спомена за мен.
Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
още със зората на новия ден.
Пак ще галя косите лазурни,ти пак ще си с мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мерт Птах Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....