17 nov 2004, 16:12

Не умирам

  Poesía
1.9K 0 0

Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
под формата на някой дъб или бряст.
С клони ще галя косите лазурни
в зората и в тъмния здрач.
Не тъжи че умирам,аз не умирам сега,
аз се раждам отново
за нов живот, живот със светлина.
Не тъжи че умирам,
не плачи, не проклинай! Недей!
Знай ние пак ще се срещнем,
различни по форма,по име дори.
Не проклинай! Недей!
Не тъжи че умирам,
а ела на гроба с усмивка
и с букет от жълти цветя.
Жълти,защото слънцето вечно се ражда,
а с него се ражда и новия ден.
И с усмивка,за да не угасне в теб спомена за мен.
Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
още със зората на новия ден.
Пак ще галя косите лазурни,ти пак ще си с мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мерт Птах Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...