17.11.2004 г., 16:12

Не умирам

1.9K 0 0

Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
под формата на някой дъб или бряст.
С клони ще галя косите лазурни
в зората и в тъмния здрач.
Не тъжи че умирам,аз не умирам сега,
аз се раждам отново
за нов живот, живот със светлина.
Не тъжи че умирам,
не плачи, не проклинай! Недей!
Знай ние пак ще се срещнем,
различни по форма,по име дори.
Не проклинай! Недей!
Не тъжи че умирам,
а ела на гроба с усмивка
и с букет от жълти цветя.
Жълти,защото слънцето вечно се ражда,
а с него се ражда и новия ден.
И с усмивка,за да не угасне в теб спомена за мен.
Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
още със зората на новия ден.
Пак ще галя косите лазурни,ти пак ще си с мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерт Птах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...