Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
под формата на някой дъб или бряст.
С клони ще галя косите лазурни
в зората и в тъмния здрач.
Не тъжи че умирам,аз не умирам сега,
аз се раждам отново
за нов живот, живот със светлина.
Не тъжи че умирам,
не плачи, не проклинай! Недей!
Знай ние пак ще се срещнем,
различни по форма,по име дори.
Не проклинай! Недей!
Не тъжи че умирам,
а ела на гроба с усмивка
и с букет от жълти цветя.
Жълти,защото слънцето вечно се ражда,
а с него се ражда и новия ден.
И с усмивка,за да не угасне в теб спомена за мен.
Не тъжи че умирам,аз пак ще се върна
още със зората на новия ден.
Пак ще галя косите лазурни,ти пак ще си с мен!