Този стих е от моето минало, тогава чувствах нещата така, сега не, напротив, чувствам се чудесно!
Живеят другите, а аз съм мъртъв!
Не, просто само съществувам.
Завърши празникът, не го увъртам,
не мога вече да танцувам!
И ето, вдигам чашата отново,
а после виждам бледи краски,
къде си ти, любов - отрова?
Къде сте вие, нежни ласки?
А често ходех като чумав,
но бе ми леко на душата,
назад не вземах свойта дума, ...