2 ene 2009, 11:25

Не винаги (Времето отвътре) 

  Poesía
618 0 3

Не винаги краят е ново начало,

не винаги след дъжд изгрява дъга,

не винаги сърцето остава си цяло

след безконечната тъга.

Не винаги времето лекува,

не винаги ни води до забрава,

не винаги способно то е спомените да изтрива,

не винаги възможност нова раздялата дава.

Не винаги, обаче, последното ни сбогом

е и последната раздяла.

Не винаги след мрака настъпва деня...

Не винаги, (винаги) е така...

И лошото време навън се оправя,

но друго е то в човешката душа...

А там...

След зимата не винаги се ражда пролетта.

Не винаги след болката е ред на радостта.

В безкрайни нощи, където ден не настава,

има бури, след които слънце не изгрява...

Урагани и мълнии, които я опустошават...

Колкото и силна да е, трудно ги преодолява...

Оцелее ли след бурята, белезите в нея завинаги остават.

В душата... Спомени да навяват... В тишината...

                                    ....

Не винаги две половини правят едно цяло...

Не винаги заслужен е "урока"...

Не винаги реален, образът е в огледалото...

Не винаги е справедлив животът...

© Ангелина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До.... Не винаги смисъла се изразява в залавието, но въпреки това има такъв(намек), и то доста "натъртен", специално за тази част от заглавието(Времето отвътре...Изразява "времето" в душата)Вникни!
  • Времето отвътре? Не срещнах и намек за тази част от заглавието.
  • На белия стих му трябва... обмислена идея, добре защитена и силна поанта!
Propuestas
: ??:??