2 ene 2009, 11:25

Не винаги (Времето отвътре)

  Poesía
877 0 3

Не винаги краят е ново начало,

не винаги след дъжд изгрява дъга,

не винаги сърцето остава си цяло

след безконечната тъга.

Не винаги времето лекува,

не винаги ни води до забрава,

не винаги способно то е спомените да изтрива,

не винаги възможност нова раздялата дава.

Не винаги, обаче, последното ни сбогом

е и последната раздяла.

Не винаги след мрака настъпва деня...

Не винаги, (винаги) е така...

И лошото време навън се оправя,

но друго е то в човешката душа...

А там...

След зимата не винаги се ражда пролетта.

Не винаги след болката е ред на радостта.

В безкрайни нощи, където ден не настава,

има бури, след които слънце не изгрява...

Урагани и мълнии, които я опустошават...

Колкото и силна да е, трудно ги преодолява...

Оцелее ли след бурята, белезите в нея завинаги остават.

В душата... Спомени да навяват... В тишината...

                                    ....

Не винаги две половини правят едно цяло...

Не винаги заслужен е "урока"...

Не винаги реален, образът е в огледалото...

Не винаги е справедлив животът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До.... Не винаги смисъла се изразява в залавието, но въпреки това има такъв(намек), и то доста "натъртен", специално за тази част от заглавието(Времето отвътре...Изразява "времето" в душата)Вникни!
  • Времето отвътре? Не срещнах и намек за тази част от заглавието.
  • На белия стих му трябва... обмислена идея, добре защитена и силна поанта!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...