2.01.2009 г., 11:25

Не винаги (Времето отвътре)

872 0 3

Не винаги краят е ново начало,

не винаги след дъжд изгрява дъга,

не винаги сърцето остава си цяло

след безконечната тъга.

Не винаги времето лекува,

не винаги ни води до забрава,

не винаги способно то е спомените да изтрива,

не винаги възможност нова раздялата дава.

Не винаги, обаче, последното ни сбогом

е и последната раздяла.

Не винаги след мрака настъпва деня...

Не винаги, (винаги) е така...

И лошото време навън се оправя,

но друго е то в човешката душа...

А там...

След зимата не винаги се ражда пролетта.

Не винаги след болката е ред на радостта.

В безкрайни нощи, където ден не настава,

има бури, след които слънце не изгрява...

Урагани и мълнии, които я опустошават...

Колкото и силна да е, трудно ги преодолява...

Оцелее ли след бурята, белезите в нея завинаги остават.

В душата... Спомени да навяват... В тишината...

                                    ....

Не винаги две половини правят едно цяло...

Не винаги заслужен е "урока"...

Не винаги реален, образът е в огледалото...

Не винаги е справедлив животът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До.... Не винаги смисъла се изразява в залавието, но въпреки това има такъв(намек), и то доста "натъртен", специално за тази част от заглавието(Времето отвътре...Изразява "времето" в душата)Вникни!
  • Времето отвътре? Не срещнах и намек за тази част от заглавието.
  • На белия стих му трябва... обмислена идея, добре защитена и силна поанта!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...