19 ago 2007, 0:19

Не всяка любов се започва с лъжа

  Poesía
766 0 2
Той добър е. Тя - също добра.
И отчаяно нежен. Прекрасен.
Романтичен, забавен и с капка тъга,
във погледа влюбен, унесен.

Интересите негови, като нейните са.
Колко щастие, колко взаимност .
Колко радост в очите им млади чета,
колко страст и прикрита интимност.

Следват месеци откраднато щастие,
нежни срещи със вихрени страсти.
Но назрява мига, в който дебне гнева,
на пропуканите им млади фантазии.

Обвинения следват и тъга, даже гняв,
оправдания необмислени, безотговорни,
кой какъв мислел е другия, онзи - първия път,
кой от себе си дал е, или взел е във повече.

Правят се сметки, интриги дори,
че не добра е, а злобна и проста,
отмъстителен - той и даже - уви,
мъжката гордост при него въпрос е.

И започнала с толкова лъжа,
любовта се топи, няма я - спомен
даже във своите млади сърца
двамата обидени вече не носят.

Тя добра е била. Той е бил също добър.
Но обръща животът нещата...
Кой кого и с какво промени?
Кой уби любовта във сърцата?

Не е ли добре обич в сърцето си щом осъзнаеш,
колкото и време да си мислиш, че ще "изхабиш",
вътрешния свят на другия да опознаеш,
преди във любовта и чувствата си да го увериш?

Не бива любовта със лъжа да започваш,
а с истина, дори да боли, дори и да плачеш
и колкото и да мислиш, че силно обичаш,
да имаш у себе си още, и още, да даваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не бива любовта със лъжа да започваш,
    а с истина, дори да боли, дори и да плачеш
    и колкото и да мислиш, че силно обичаш,
    да имаш у себе си още, и още, да даваш."-ХАРЕСА МИ!
    БРАВО,МИЛА!Съгласна съм с теб!
  • Добре дошла Деси!
    Хубав и поучителен стих!
    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...