Aug 19, 2007, 12:19 AM

Не всяка любов се започва с лъжа

  Poetry
770 0 2
Той добър е. Тя - също добра.
И отчаяно нежен. Прекрасен.
Романтичен, забавен и с капка тъга,
във погледа влюбен, унесен.

Интересите негови, като нейните са.
Колко щастие, колко взаимност .
Колко радост в очите им млади чета,
колко страст и прикрита интимност.

Следват месеци откраднато щастие,
нежни срещи със вихрени страсти.
Но назрява мига, в който дебне гнева,
на пропуканите им млади фантазии.

Обвинения следват и тъга, даже гняв,
оправдания необмислени, безотговорни,
кой какъв мислел е другия, онзи - първия път,
кой от себе си дал е, или взел е във повече.

Правят се сметки, интриги дори,
че не добра е, а злобна и проста,
отмъстителен - той и даже - уви,
мъжката гордост при него въпрос е.

И започнала с толкова лъжа,
любовта се топи, няма я - спомен
даже във своите млади сърца
двамата обидени вече не носят.

Тя добра е била. Той е бил също добър.
Но обръща животът нещата...
Кой кого и с какво промени?
Кой уби любовта във сърцата?

Не е ли добре обич в сърцето си щом осъзнаеш,
колкото и време да си мислиш, че ще "изхабиш",
вътрешния свят на другия да опознаеш,
преди във любовта и чувствата си да го увериш?

Не бива любовта със лъжа да започваш,
а с истина, дори да боли, дори и да плачеш
и колкото и да мислиш, че силно обичаш,
да имаш у себе си още, и още, да даваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не бива любовта със лъжа да започваш,
    а с истина, дори да боли, дори и да плачеш
    и колкото и да мислиш, че силно обичаш,
    да имаш у себе си още, и още, да даваш."-ХАРЕСА МИ!
    БРАВО,МИЛА!Съгласна съм с теб!
  • Добре дошла Деси!
    Хубав и поучителен стих!
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....