26 abr 2012, 15:35

Не вярвам

1.3K 1 8

Не вярвам

 

 

 

Ограбваха ме честни и нечестни,

разплакваха ме лоши и добри.

Решения безкрайно трудни, лесни

платих си скъпо с кървави сълзи.

 

Душата ми разкъсаха чакали -

сега е дупка, зинала в нощта.

През нея вият бури, ветри, хали -

отдавна не боли от самота.

 

Какво да кажа? Луда съм, нещастна.

Шушулка празна - спомени и страх.

Чертая нощем пътища неясни,

а сутрин ги засипвам с шепа прах.

 

Мъгливо е навън, дъждът ромоли.

Цигара паля с трепетна ръка,

че някой вън за тебе май говори,

че бил си тук, от днес си във града!

 

Пресегнах се, прозореца затворих

и спомените хвърлих в пепелта.

Дъждът безкрайно нека си ромоли.

За миг дори не вярвам в любовта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иваничка, Елена - много ви прегръщам и ви благодаря, че се отбихте
    Крисенце, нали си ме знаеш какъв съм перко, много емоции - много нещо у мене Затова и в поезията така ги предавам може би Целувки, талантливке! :*
  • ...........
  • Ох, чудесно е... Истинска красота, вихрушка, виелица от емоции! Целувам те! :*
  • Невероятно е наистина!
    Носи тъга, но може би от нея се раждат най-хубавите творби и тя дава начало на ново щастие!
    Поздравявам те и продължавай да пишеш такива стихове..Страхотно е да откриваш себе си в тях и да ти грабват сърцето!
  • Благодаря за хубавите думи, господин Колев Действително съм на седемнайсет, и както казвате - вероятно това е просто поредната лятна буря, която ще отмине. Всъщност - искрено се надявам да е така. Благодаря още веднъж и хубава вечер!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...