Не вярвам
Не вярвам
Ограбваха ме честни и нечестни,
разплакваха ме лоши и добри.
Решения безкрайно трудни, лесни
платих си скъпо с кървави сълзи.
Душата ми разкъсаха чакали -
сега е дупка, зинала в нощта.
През нея вият бури, ветри, хали -
отдавна не боли от самота.
Какво да кажа? Луда съм, нещастна.
Шушулка празна - спомени и страх.
Чертая нощем пътища неясни,
а сутрин ги засипвам с шепа прах.
Мъгливо е навън, дъждът ромоли.
Цигара паля с трепетна ръка,
че някой вън за тебе май говори,
че бил си тук, от днес си във града!
Пресегнах се, прозореца затворих
и спомените хвърлих в пепелта.
Дъждът безкрайно нека си ромоли.
За миг дори не вярвам в любовта...
© Яна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...........
-
Ох, чудесно е... Истинска красота, вихрушка, виелица от емоции!
Целувам те! :* -
Невероятно е наистина!
Носи тъга, но може би от нея се раждат най-хубавите творби и тя дава начало на ново щастие!
Поздравявам те и продължавай да пишеш такива стихове..Страхотно е да откриваш себе си в тях и да ти грабват сърцето! -
Благодаря за хубавите думи, господин Колев Действително съм на седемнайсет, и както казвате - вероятно това е просто поредната лятна буря, която ще отмине. Всъщност - искрено се надявам да е така. Благодаря още веднъж и хубава вечер!
-
Чувството е тъжно, но стиха е прекрасен.Ако е вярна възрастта ти, го приемам като лятна буря- много гръм и трясък, но всичко отминава и окъпаната природа е още по-красива.Поздрав!
-
Благодаря ти, Елина Права си, имаме нужда от надежда, за да оцелеем... Просто съм в мрачен период и всичките гадости, с които ме залива ежедневието, ги изливам върху белия лист. Иначе ще полудея
-
Тъжно е, когато човек загуби вярата си за каквото и да е било!Но винаги има надежда, нали тя е тази, която ни крепи!Поздрав, с пожелание за повече вяра, Янче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Крисенце, нали си ме знаеш какъв съм перко, много емоции - много нещо у мене