Не вярвам
Не вярвам
Ограбваха ме честни и нечестни,
разплакваха ме лоши и добри.
Решения безкрайно трудни, лесни
платих си скъпо с кървави сълзи.
Душата ми разкъсаха чакали -
сега е дупка, зинала в нощта.
През нея вият бури, ветри, хали -
отдавна не боли от самота.
Какво да кажа? Луда съм, нещастна.
Шушулка празна - спомени и страх.
Чертая нощем пътища неясни,
а сутрин ги засипвам с шепа прах.
Мъгливо е навън, дъждът ромоли.
Цигара паля с трепетна ръка,
че някой вън за тебе май говори,
че бил си тук, от днес си във града!
Пресегнах се, прозореца затворих
и спомените хвърлих в пепелта.
Дъждът безкрайно нека си ромоли.
За миг дори не вярвам в любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
