Не вярвам вече

Poesía » De amor

1.5K 0 15

Не искам и да знам за любовта!
Не искам! И не вярвам в нея вече!
След нея само болка и тъга...
Да си отива, някъде далече!

Да тръгва! Да се маха! Да върви!
И повече не искам да се връща!
Да вземе всичко, дето в мен кърви.
И обичта ми - да я вземе също.

Очите си изплаках от любов,
Ръцете ми увиснаха самотни,
Душата ми е стегната в обков,
Сърцето ми не иска да се кротне.

И затова не вярвам в нея. Не!
Но тя, напук, не иска и да знае.
Не можеше ли този път поне
да ме пропусне, друг да пожелае.

И повече не искам и да знам!
Ако ме види, нека ме подмине!
Аз вече просто искам да съм сам.
За цяла вечност! За безброй години!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geni24 (Евгения Георгиева)

Страданието ражда прекрасни стихове!

2016-03-19T22:03:47+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Това чувство върши "чудеса"...
"И затова не вярвам в нея. Не!
Но тя, напук, не иска и да знае.
Не можеше ли този път поне
да ме пропусне, друг да пожелае."

2016-03-14T13:18:41+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Да си отива, ама ей я нА -
ти гониш я, тя в думите се скрила.
Бодличките ти милнала с ръка,
и чуден стих, напук, е сътворила.

2016-03-14T10:09:37+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Много силен и изстрадан стих, излязъл от дълбините на душата! Поздрави!

2016-03-13T19:38:01+02:00
emo2 (Емил Стоянов)

Само ,, обков,, не ми се връзва нещо с душата. Аз лично бих ползвал окови. Но творбата си е твоя Иначе ми хареса. Болящо и честно. Поздрави.

2016-03-13T15:02:44+02:00