Не вярвам вече

Poetry » Love

1.5K 0 15

Не искам и да знам за любовта!
Не искам! И не вярвам в нея вече!
След нея само болка и тъга...
Да си отива, някъде далече!

Да тръгва! Да се маха! Да върви!
И повече не искам да се връща!
Да вземе всичко, дето в мен кърви.
И обичта ми - да я вземе също.

Очите си изплаках от любов,
Ръцете ми увиснаха самотни,
Душата ми е стегната в обков,
Сърцето ми не иска да се кротне.

И затова не вярвам в нея. Не!
Но тя, напук, не иска и да знае.
Не можеше ли този път поне
да ме пропусне, друг да пожелае.

И повече не искам и да знам!
Ако ме види, нека ме подмине!
Аз вече просто искам да съм сам.
За цяла вечност! За безброй години!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geni24 (Евгения Георгиева)

Страданието ражда прекрасни стихове!

2016-03-19T22:03:47+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Това чувство върши "чудеса"...
"И затова не вярвам в нея. Не!
Но тя, напук, не иска и да знае.
Не можеше ли този път поне
да ме пропусне, друг да пожелае."

2016-03-14T13:18:41+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Да си отива, ама ей я нА -
ти гониш я, тя в думите се скрила.
Бодличките ти милнала с ръка,
и чуден стих, напук, е сътворила.

2016-03-14T10:09:37+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Много силен и изстрадан стих, излязъл от дълбините на душата! Поздрави!

2016-03-13T19:38:01+02:00
emo2 (Емил Стоянов)

Само ,, обков,, не ми се връзва нещо с душата. Аз лично бих ползвал окови. Но творбата си е твоя Иначе ми хареса. Болящо и честно. Поздрави.

2016-03-13T15:02:44+02:00