27 mar 2009, 13:37

Не вярвам във пролетни знаци

  Poesía
910 0 4

 

Не вярвам във пролетни знаци,

както не вярвам и в разцъфнали нарциси,

не вярвам в хвърчилата, когато не кацат,

както не вярвам в посоки, когато са три...

Не вярвам в ръката, повторно протегната,

както не вярвам на светлината в очите ти,

не вярвам на нищо и на вселенета,

както не вярвам на огън, ако бавно гори...

Не вярвам на някакви рози, на птиците,

въобще не вярвам на цветя без бодли,

не вярвам на думите, ако я няма искрицата,

както не вярвам във утре, ако там не си ти...

Не вярвам в зеленото, бурно разлистено,

както не вярвам в живот без любов,

не вярвам във никоя писана истина,

но ще вярвам във теб, ако ти си готов?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво, а интересно как интерпретираме и двамата въпроса за бодлите на цветята!
  • За пръв път те чета, но не за последен. Има малко за поправка, но инак стихото си го бива. Следвам те, не си, САМА...
  • Оригинална си по своему и те харесах...замисълът е страхотен и смятам,че стихото носи идеята която си заложила...
    е готов ли е?
  • йес!
    страхотно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....