15 sept 2011, 11:09

Не вярваш ли 

  Poesía » De amor
926 0 10

Не вярваш ли, че някога обичах?!
Обичах просто - като на игра
и все към Нея - в сънищата тичах,
и все към Нея - мостове строях.


Не вярваш ли, че можех да мечтая
да движа с пръсти цялото небе,
а вечер със звездите да играя
в очите ти - със плачещо щурче.


Не вярваш ли, че исках да живея
в усмивката ти, в твоите коси.
С гласа ти галещ исках да се слея
и с думите на нежните молби.


Не вярваш ли, че можех да говоря
със времето и с есенния дъжд,
с мечтите ти - разцъфнали на двора,
с въздишките на мамещата ръж.


Не вярваш ли, че можех да те видя
във бурята и в падащия мрак.
Във сълзите си можех да те скрия,
да те затворя в чашката на мак.


Не вярваш ли, че исках да те имам,
да те докосвам с нощната роса,
а в утрото с дъха ти да отпивам
от сълзите... изплакани в нощта... 

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??