Не вярваш ли, че някога обичах?!
Обичах просто - като на игра
и все към Нея - в сънищата тичах,
и все към Нея - мостове строях.
Не вярваш ли, че можех да мечтая
да движа с пръсти цялото небе,
а вечер със звездите да играя
в очите ти - със плачещо щурче.
Не вярваш ли, че исках да живея
в усмивката ти, в твоите коси.
С гласа ти галещ исках да се слея
и с думите на нежните молби. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up