До нея все гълъби кацат:
не за друго – защото ги храни.
Отдавна изтръгна крилцата си
и остави душата си в рани.
При нея мъжът ù се връща:
не за друго – защото е свикнал.
И тя неизменно е същата –
над сърцето с медали от тиква.
Край нея небето се рони:
не за друго – защото е снежно.
Дървото с напъпили спомени
към тъгата ù клони навежда. ...