anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
21.01.2010 г., 11:59 ч.

Не за друго 

  Поезия » Друга
748 0 6

До нея все гълъби кацат:

не за друго – защото ги храни.

Отдавна изтръгна крилцата си

и остави душата си в рани.

 

При нея мъжът ù се връща:

не за друго – защото е свикнал.

И тя неизменно е същата –

над сърцето с медали от тиква.

 

Край нея небето се рони:

не за друго – защото е снежно.

Дървото с напъпили спомени

към тъгата ù клони навежда.

 

Зад нея денят пак притихва:

не за друго – защото си тръгва.

Очите ù слепи са стихове,

увенчали порутена църква.

 

Пред нея посоки се нищят:

не за друго – смъртта се довлече.

Дали ще избяга от нищото?

Тя тук беше, но всъщност – далече.

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??