anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Jan 21, 2010, 11:59 AM

Не за друго 

  Poetry » Other
835 0 6

До нея все гълъби кацат:

не за друго – защото ги храни.

Отдавна изтръгна крилцата си

и остави душата си в рани.

 

При нея мъжът ù се връща:

не за друго – защото е свикнал.

И тя неизменно е същата –

над сърцето с медали от тиква.

 

Край нея небето се рони:

не за друго – защото е снежно.

Дървото с напъпили спомени

към тъгата ù клони навежда.

 

Зад нея денят пак притихва:

не за друго – защото си тръгва.

Очите ù слепи са стихове,

увенчали порутена църква.

 

Пред нея посоки се нищят:

не за друго – смъртта се довлече.

Дали ще избяга от нищото?

Тя тук беше, но всъщност – далече.

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??