Когато сърцето ми стане кутийка за спомени,
с една балеринка отгоре, с тъжни, празни очи,
завърти пак онази латерна, със стара мелодия,
и в зората на днешната чудна любов ме върни.
Когато ме видиш изгубена, слаба, изплашена
да се лутам без път и посока в лъжовни гори,
среброкрили слова, инкрустирани с ново причастие,
да ме вдигнат високо над гъстия мрак изпрати.
Та когато смехът ми, звънчета на агънца вакли,
подгони южняка през пламтящи от обич поля,
осветен ти самият от дарени ми радости-факли,
да откъснеш, доволен, на висшата благост плода!