НЕ ЗАКЛЮЧВАМ НИКОГА

Не заключвам никога душата си.
Пазач на входа не поставям.
Там, зная, живее любовта ми.
Аз свободна птица я оставям.

Не я докосват солените ми сълзи.
Не я заливат капки от сърцето
Когато нейде луда се подхлъзне,
в подслона си се връща от небето.

На душата ми молитвено зове.
Подшушва всички свои тайни.
Подгонена от тъмни ветрове
по пътища желани и безкрайни,

тя пази огън от слънчеви лъчи,
детски смях от цветната поляна,
две топли влюбени в мен очи,
дори най-тежката измяна.

Обляна с цветовете на дъгата,
свети с отблясъка на вечността.
Не я интересува писана съдбата.
Не старее. Винаги е младостта.

Казват, че имало много любови.
Не! Единствена е моята любов,
с различни проявления, готова
да обича дом, родина, живота суров,

любим, деца и хляба насъщен,
Бог, приятели и врагове, професии,
призвания. Весела или намръщена,
все търси мен и пита: - Къде си?

Тук, при моята душа се връща.
Тя знае, че я има и с доверие
подава й ръка, пътеки разгръща,
с желание отваря своите двери.

Не заключвам никога душата си.
Тя е дом на обичта ми нежна.
Прекрачвам прага на съдбата си.
Там с вяра храня своите копнежи.

17 03 2015