18.03.2019 г., 8:07

Не заключвам никога

389 0 1

НЕ ЗАКЛЮЧВАМ НИКОГА

 

Не заключвам никога душата си.
Пазач на входа не поставям.
Там, зная, живее любовта ми.
Аз свободна птица я оставям.

 

Не я докосват солените ми сълзи.
Не я заливат капки от сърцето
Когато нейде луда се подхлъзне,
в подслона си се връща от небето.

 

На душата ми молитвено зове.
Подшушва всички свои тайни.
Подгонена от тъмни ветрове
по пътища желани и безкрайни,

 

тя пази огън от слънчеви лъчи,
детски смях от цветната поляна,
две топли влюбени в мен очи,
дори най-тежката измяна.

 

Обляна с цветовете на дъгата,
свети с отблясъка на вечността.
Не я интересува писана съдбата.
Не старее. Винаги е младостта.

 

Казват, че имало много любови.
Не! Единствена е моята любов,
с различни проявления, готова
да обича дом, родина, живота суров,

 

любим, деца и хляба насъщен,
Бог, приятели и врагове, професии,
призвания. Весела или намръщена,
все търси мен и пита: - Къде си?

 

Тук, при моята душа се връща.
Тя знае, че я има и с доверие
подава й ръка, пътеки разгръща,
с желание отваря своите двери.

 

Не заключвам никога душата си.
Тя е дом на обичта ми нежна.
Прекрачвам прага на съдбата си.
Там с вяра храня своите копнежи.

 

17 03 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...