Фасовете по земята са знак на протест

за изгубения от нас интерес

към управляващите нашия живот,

мислейки си, че и ние ще живеем като скотове.

Едни загрубели, космати ръце

ни нареждат това и онова,

но не знаят колко търпение

ни е останало за подчинение.

Гледат ни отгоре

като създания примитивни,

незнаещи, че бутът ще дойде

чрез действията ни унили.

Бункерите не ще спасят

опитите им да оцелеят,

а молитвите с надеждата ще се слеят

и тихо и злобно ще се смеят.

Нищо не ще им помогне,

ще се изгубят в паниката си 

и наивно вярвайки

и мислейки, някои ще ги сопнат.

Това ще бъдем ние –

от жертви- господари.

И както те – ние съдбите

им ще предначертаем.

Не защото сме злопаметни,

а защото са ни наранили –

с всеки изминал ден ще сме все по-внимателни

и не ще приемаме техните обиди.

Те ще се опитат да ни заличат,

искайки да бъдат запомнени,

но бъдещите поколения ще разобличат 

неморалността и мислите им страхливи.