18.03.2024 г., 9:02

Не(запомнени) бунтари

565 0 1

Фасовете по земята са знак на протест

за изгубения от нас интерес

към управляващите нашия живот,

мислейки си, че и ние ще живеем като скотове.

 

Едни загрубели, космати ръце

ни нареждат това и онова,

но не знаят колко търпение

ни е останало за подчинение.

 

Гледат ни отгоре

като създания примитивни,

незнаещи, че бутът ще дойде

чрез действията ни унили.

 

Бункерите не ще спасят

опитите им да оцелеят,

а молитвите с надеждата ще се слеят

и тихо и злобно ще се смеят.

 

Нищо не ще им помогне,

ще се изгубят в паниката си 

и наивно вярвайки

и мислейки, някои ще ги сопнат.

 

Това ще бъдем ние –

от жертви- господари.

И както те – ние съдбите

им ще предначертаем.

 

Не защото сме злопаметни,

а защото са ни наранили –

с всеки изминал ден ще сме все по-внимателни

и не ще приемаме техните обиди.

 

Те ще се опитат да ни заличат,

искайки да бъдат запомнени,

но бъдещите поколения ще разобличат 

неморалността и мислите им страхливи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Yordanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, малък бунтар! Явно имаш качества на лидер, само трябва да внимаваш да не си изядеш боя някъде

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...