18 may 2005, 20:45

Не заслужаваш

  Poesía
1.6K 0 1

Ти не заслужаваш мойта болка, 
не заслужаваш
 пролетите сълзи.
Не исках да съм поредната бройка,
но май това си искал ти!

Ти не заслужаваш обичта голяма,
която с всички сили ти дарих.
Ти си просто поредната измама,
поредния лъжец в живота сив.

Ти не заслужаваш моето сърце,
от което кръв сега кърви,
но то ще помни твоето лице,
от което още повече ще
 го боли.

Ти не заслужаваш чистата ми душа,
която вечно покоя ще търси,
беляза я с отровна, жестока лъжа,
остави я сама, в калта да се мърси.

Ти не заслужаваш да бъдеш обичан,
не заслужаваш ни капка любов,
затова на мъка сега те обричам-
да се влачиш с окови в живота суров!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дари Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • познато ми е..... наистина боли като разбереш че ти обичаш а теб те лъжат...хубаво е хараесва ми..на места може да оправиш римата но смисъла е прекрасен!6

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....