Ти не заслужаваш мойта болка, 
не заслужаваш пролетите сълзи.
Не исках да съм поредната бройка,
но май това си искал ти!

Ти не заслужаваш обичта голяма,
която с всички сили ти дарих.
Ти си просто поредната измама,
поредния лъжец в живота сив.

Ти не заслужаваш моето сърце,
от което кръв сега кърви,
но то ще помни твоето лице,
от което още повече ще го боли.

Ти не заслужаваш чистата ми душа,
която вечно покоя ще търси,
беляза я с отровна, жестока лъжа,
остави я сама, в калта да се мърси.

Ти не заслужаваш да бъдеш обичан,
не заслужаваш ни капка любов,
затова на мъка сега те обричам-
да се влачиш с окови в живота суров!!!