2 ago 2011, 21:20

Не заспивам 

  Poesía » Otra
536 0 2

 

Тъмно е, притихнала земята,

златен лик луната е закрила,

черен плащ нощта

навред размята,

всичко е приспала, притаила.

 

Не заспивам аз едничка само,

будна съм до късно - замечтана,

нямам си до мене

близко рамо

и самичка съм в нощта, горкана.

 

Дай ми вяра, Боже милостиви,

и надежда - светъл лъч в тъмата,

да приспи в мен чувства -

още живи,

да прокуди болката, тъгата!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да бъде! Пожелавам ти го от сърце! Поздрав!
  • Колко тъжно е когато през нощта,няма някой до когото да се докоснеш.Чувства останали сами в нощта, носят болка в самотата.
    Но пък харесах стихът ти!
Propuestas
: ??:??