Не заспивам
Тъмно е, притихнала земята,
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила.
Не заспивам аз едничка само,
будна съм до късно - замечтана,
нямам си до мене
близко рамо
и самичка съм в нощта, горкана.
Дай ми вяра, Боже милостиви,
и надежда - светъл лъч в тъмата,
да приспи в мен чувства -
още живи,
да прокуди болката, тъгата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
