Тъмно е, притихнала земята,
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила.
Не заспивам аз едничка само,
будна съм до късно - замечтана,
нямам си до мене
близко рамо
и самичка съм в нощта, горкана.
Дай ми вяра, Боже милостиви,
и надежда - светъл лъч в тъмата,
да приспи в мен чувства -
още живи,
да прокуди болката, тъгата!
© Славка Любенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
