Aug 2, 2011, 9:20 PM

Не заспивам 

  Poetry » Other
535 0 2

 

Тъмно е, притихнала земята,

златен лик луната е закрила,

черен плащ нощта

навред размята,

всичко е приспала, притаила.

 

Не заспивам аз едничка само,

будна съм до късно - замечтана,

нямам си до мене

близко рамо

и самичка съм в нощта, горкана.

 

Дай ми вяра, Боже милостиви,

и надежда - светъл лъч в тъмата,

да приспи в мен чувства -

още живи,

да прокуди болката, тъгата!

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да бъде! Пожелавам ти го от сърце! Поздрав!
  • Колко тъжно е когато през нощта,няма някой до когото да се докоснеш.Чувства останали сами в нощта, носят болка в самотата.
    Но пък харесах стихът ти!
Random works
: ??:??