Дори не искам да си мисля
какво ще стане с мен без теб.
Не мога да поема риска
сама да бъда занапред.
Да бродя във нощта несрета
и името ти да зова.
Знам, че на нашата планета
ти си единствен на света.
И само ти звездите палиш,
когато падне синкав мрак.
Със нежни пръсти ти ме галиш,
щом уморена легна пак.
Със топло слънце ме завиваш,
когато хване кучи студ.
И всеки ден за мен планираш
романтика от Холивуд.
Дори не искам да си мисля
без теб дали ще бъда аз.
Макар от теб да съм зависима,
не те заменям и за княз.
© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »
Успех и от мен!