9 oct 2013, 21:54

"(Не)земен път" 

  Poesía
455 0 8

Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.

Защо отнемаш безпощадно дните?
Така ми натежават пеперудени криле.
И полет недостигнат трие пак следите -
на несбъднати предишни светове.

Не отнемай безпощадно дните.
Блика кръв сега от мойта гръд.
Но домът ми вечен някак скрит е
и бродя сам по земния ми път.












© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тънка е,да!Но в това се състои красотата!
  • Така е...и ни праща и в илюзии Тънка е границата!
  • Отвъд мислите е...мисълта е насилствена...ние сами си налагаме какво да мислим!Въображението ни е по-силно,то ни отпраща там,където на пръв поглед не можем да бъдем!
  • Отвъд дуализма Е!
  • Тъгата е символ на мъдростта..тя също може да е извор на живот..Бил съм сам сред много хора и когато остана насаме със себе си.Това е част от дуалистичната природа на човек!
  • Толкова си млад, а толкова сам и тъжен....защо?
  • Драго ми е,че сподели!
  • Защо отнемаш безпощадно дните?Така ми натежават пеперудени криле.
    Прекрасно!
Propuestas
: ??:??