Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните?
Така ми натежават пеперудени криле.
И полет недостигнат трие пак следите -
на несбъднати предишни светове.
Не отнемай безпощадно дните.
Блика кръв сега от мойта гръд.
Но домът ми вечен някак скрит е
и бродя сам по земния ми път.