15 feb 2021, 0:48  

Не знаех аз, че мога да летя 

  Poesía » De amor
951 1 5

И имах правила, и твърди бяха -

непоклатими като хладен камък.

Но моите очи, о, те познаха

в очите ти най- хубавия пламък.

 

Яви се ти, когато мислех " Вече,

улегнал съм и съм стабилен мъж " .

И полъха на порив отдалече

до мен достигна палещ изведнъж.

 

И зидовете рухнаха... Разбрах,

че в плен съм бил на сляпата си тежест.

Мечтите си забравени събрах

от твоя стих, усетил лека свежест.

 

Криле ми подари ти с любовта.

Не знаех аз, че мога да летя.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??