Не знаех аз, че мога да летя
И имах правила, и твърди бяха -
непоклатими като хладен камък.
Но моите очи, о, те познаха
в очите ти най- хубавия пламък.
Яви се ти, когато мислех " Вече,
улегнал съм и съм стабилен мъж " .
И полъха на порив отдалече
до мен достигна палещ изведнъж.
И зидовете рухнаха... Разбрах,
че в плен съм бил на сляпата си тежест.
Мечтите си забравени събрах
от твоя стих, усетил лека свежест.
Криле ми подари ти с любовта.
Не знаех аз, че мога да летя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
