Не знаех аз, че мога да летя
И имах правила, и твърди бяха -
непоклатими като хладен камък.
Но моите очи, о, те познаха
в очите ти най- хубавия пламък.
Яви се ти, когато мислех " Вече,
улегнал съм и съм стабилен мъж " .
И полъха на порив отдалече
до мен достигна палещ изведнъж.
И зидовете рухнаха... Разбрах,
че в плен съм бил на сляпата си тежест.
Мечтите си забравени събрах
от твоя стих, усетил лека свежест.
Криле ми подари ти с любовта.
Не знаех аз, че мога да летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
